Още един архитектурен бетонен шедьовър изпълнен с матрици на RECKLI GmbH.Сградата с 2-те момичета в Мелбърн Австралия Строителен шедьовър в който границите между изкуството, архитектурата и фотографията са неясни – не само за зрителите но и за са участниците в проекта. Сградата предлага нов поглед върху изкуството в областта на строителството и архитектурата. Челно на сградата Един артистичен фотографски портрет на две момичета покрива стъклата. Десенът на тапета от снимката, който е на заден план продължава в структурирания бетон по цялото протежение на фасадата. Лампата от композицията също е изградена като триизмерен обект, който израства от картината и всъщност осигурява и светлина като улично осветление. Скулптура, структура и визия са комбинирани в Сградата по такъв невероятен начин, че изкуство и архитектура се сливат в едно общо неразделно цяло.
Сградата приковава погледите на миновачите в квартал Abbortsford, промишлена зона на Мелбърн.И рязко контрастира на околният общ градски облик и околните промишлени постройки. Клиентът, Domain Hill, е искал да се разработи висококачествен жилищен имот, но също така той да бъде и с много висока естетическа стойност. Фасадата е трябвало да бъде проектирана по една снимка възпроизведена върху стъкло. Като се използва новата иновативна технологията за дигитален печат върху стъкло DigiGlass, След като е разбрал за материала на фасадата , архитектът Billy Kavellaris от австралийската фирма Kavellaris Urban Design (KUD) решил да подходи творчески към предложението. Той избрал за основа на фасадата снимка на австралийката художественана фотографка Samantha Everton . Образът, който бил избран е "Маскарад" от серията "Vintage Dolls" на Everton, снимката показва двете дъщери на колега на фотографката. Момичетата седят в една стая с пищен тапет по стените и декоративен килим до светеща лампа и дървен скрин. Едното момиче седи на триколка, докато сестра й седи върху метална пейка до препарирана птица, с клетка за птици върху главата си. Саманта Евертън казва, че избора на нейната снимка е огромна чест за нея,. В същото време, тя много се тревожила за превръщането на двуизмерния фотографски образ в триизмерна структура. "Моето изкуство е достатъчно голямо, за да запълни полезрението на зрителя и да му даде чувството, че би могъл да се оттегли в снимката. Но сградата с двете момичета е вече, изкуство на съвсем друго по-високо следващо ниво ", казва Everton. Зрителят е почти погълнат от размера и различните нива на изображението, подсилени чрез използването на стъкло и бетон.Образа е трябвало така да бъде променен, че снимката и "фасадата да са в състояние да се смесват и преливат една с друга. "Точно като при маскарад(каквото е името на снимката) който изисква огромно умение за да се запази изображението в своята цялост и в новия си триизмерен вид",Технологията DigiGlass създава особено реалистични, контрастни цветове на изображението. А цветната снимка с висока резолюция е затворена между два листа безопасно закалено стъкло.
Снимката се простира на около 1990 квадратни фута на фасадата и се дели на 36 стъклени панела, които били инсталирани на място. предвид изискването за фотографската фасада и композицията на снимката,разработена заедно с Everton На архитекта Били Kavellaris, бързо му станало ясно, че на фасадата не трябва просто да се оформи образ, а тя трябва да стане част от изображението. Той искал да съчетае изкуството и архитектурата заедно в една среда. Първата стъпка бил тапета от снимката.Неговият дизайн трябвало да продължи по фасадите на бетонната повърхност. Бетонът трябвало да бъде нашарен и структуриран. Архитектите от KUD изпратили 2D CAD файл с дизайна на тапета, до специалистите на Reckli в Австралия и те преработили този файл за CNC машина и изработили модел 500 х 500 mm с 10 милиметра дълбочина на структурата и 10% наклон на стените. Дълбочината на модела и наклона били от особена важност за Kavellaris, защото трябвало да се създаде специфичен ефект на светлосянка. RECKLI изработили четири отделни матрици(formliners) с 10 милиметра дълбочина на структурата за изпълнителя и доставчик на бетонните елементи SA Precast. Почти незабележимата връзка между бетонната фасада и стъклената повърхност DigiGlass е впечатляваща. Като допълнение Kavellaris добавил в най-горната част на сградата трети материал за снимка освен стъклото и текстурираният бетон – фиброциментови Vitra панели пресъздаващи тежките червени завеси от снимката . На трето място, Everton и Kavellaris решили да направят лампата неразделна част от сградата. Интегрираното осветление действа като истинска лампа, което позволява на сградата да свети в тъмното и дава на снимката още една цяла нова атмосфера. В окончателния дизайн, лампата израства от картината и се превръща в триизмерен обект. „Обичам начина, по който лампата се разширява Тя наистина свързва изображението със сградата”, казва Everton.Това е.. " Маскарад ". Професионалното сътрудничество между архитект и художник размазва линиите на границите между двете професии. В изкуството архитектурата е тази която трябва да отчете всеки аспект от техническото изпълнение и артистичността и да бъде в състояние да ги хармонизира казва Everton. Kavellaris обобщава проекта: "Архитектът става художник и обратно." Резултатът, в очите му, е нов медиен тип ... Арт къща(Art House).
