Геология и бетон
Информационно образователният център и музей „Архивът на Татрите за планетата Земя“, който бе завършен в средата на 2024 г. в сърцето на Националния парк Татри в Полша, предоставя силно открояващо се архитектурно представяне в един от най-живописните региони на Европа. Той съвместява в себе си силно изразен акцент от алпийския пейзаж с драматични скални образувания. Строителството в Природният парк представляващ дом на царски орли, мечки и други защитени видове, представлява сериозно предизвикателство за архитектите, не само поради екологичните, но и геоложките си особености и изисквания. Архитектите от POLE Architekci (Полша) се посветиха всеотдайно на тази задача и проектираха сграда, която успява да улови геологията в бетона по впечатляващ начин.
Комплекс от сгради в диалог с природата
Музеят е разделен на две части: Надземна и подземна част. Надземната част на сградата е облицована с регенерирана дървесина и е вдъхновена от традиционните строителни методи за кокретния регион (Podhale), докато цялата подземна част е изградена от специална бетонна отливка, която наподобява седиментните скали, характерни за този регион на Татрите. Възпроизвеждането на естествената геология бе успешно постигнато с помощта на структурна матрица за видим бетон RECKLI модел 2/121 Cheyenne. Тази груба скална текстура придава сурова, органична естетика както на интериора, така и на фасадата. Излетите на място бетонни стени успешно наподобяват повърхността на естествените скални образувания в околността. Това съчетание на материали допринася музейният комплекс да се възприема като неразделна част от околния пейзаж. Освен това подземната сграда разполага с открояващи се геометрични отвори, които подчертават нейните специфични функции и централния ѝ вход.
Материалите като израз на местоположението
Изпълнението на бетонната фасада постави множество технически предизвикателства, особено с леко извитите стени на определени места, проектирани със скалната структура. За да се постигне непрекъсната текстурирана бетонна повърхност бяха използвани и комбинирани седем отделни структурни матрици създаващи почти безфугова бетонна повърхност. Като по този начин структурата на фасадата надхвърля обикновената архитектурна естетиката и се превръща в израз на геоложкото минало на обекта.
Носител на история
Подземната част на музея от близо 800 кв.м служи като изложбено и образователно пространство, навлизащо дълбоко в геоложките процеси на Татрите. Цялата сграда е летопис на геоложкото развитие на региона. „Изложбата дава представа за формирането и структурата на отделните геоложки образувания, както и за геоложките процеси, довели до създаването на Татрите и продължаващи да оформят техния пейзаж.
В този комплекс от сгради самата архитектура става носител на тази история, като материалите и дизайна на фасадата физически въплъщават връзката между природата и сградите, като по този начин допринасят за това архитектурно геоложко представяне.
