Университет Paul Sabatier се намира в южните покрайнини на Тулуза (Франция) и отдавна се е утвърдил, като най-големия университет в Западна Франция. Сградата на библиотеката му е била построена още в началото на 70-те години и съответно, вече не може да поеме увеличения брой студенти, както и не отговаря на изискванията за един съвременен модерен мултимедиен и информационен център.
Всички тези обстоятелства са наложили разширяването на вече съществуващата сграда. Проектирането на новата сграда, която ясно да се откроява от съществуващия кампус и същевременно да подсказва за своето предназначение, било възложено на арх. Richard Milani от архитектурно бюро Espagno & Milani в Тулуза.
Новото разширение на библиотеката е отделено от съществуващата сграда и следва правоъгълната форма и ориентация на кампуса. Над изцяло остъкленият приземен етаж се издига правоъгълна структура, чиято текстурирана бетона фасада веднага грабва погледа на всеки посетител или минувач. На фасадата, в зависимост от слънчевата светлина и ъгъла на наблюдение, се открояват различни снимки, символично представящи известни моменти от развитието на различни научни дисциплини и индустрията на Тулуза.
Този изключителен дизайн е възможен благодарение на индивидуалната фотогравюрна система на Reckli, която още от своето стартиране получи световно признание и успешно се прилага за проектирането на снимки върху бетони фасади.
Фотогравюрната техника е компютърен метод, при който информацията от снимката се пренася върху плоскост с помощта на ЦПУ фреза. За целта първоначално се извършва сканиране на изображението, като то се преобразува в 256 различни нюанса на сивия цвят. На базата на определените изходни стойности на оптичната плътност на сивия тон се генерира работен файл, съдържащ команди които се подават към ЦПУ фрезата. От така получения компютърно моделиран фрезован модел се изработва еластичната фотогравюрна структурна матрица от RECKLI. Възпроизвеждането на графичния оригинал върху бетонната повърхност на фотогравюрата се постига единствено от редуването на светлина и сянка.
Както всяка една структура и фотогравюрата “живее” от редуването на светлина и сянка върху повърхността й. Ето защо страничното осветяване прави изображението по-ярко, отколкото челното осветяване или пълната сянка. Поради това, преминаващите по повърхността слънчеви лъчи предизвикват най-разнообразни светлинни ефекти. За подчертаването им във вътрешността на сградите се използва изкуствена светлина. Повече за фотогравюрната техника може да научите тук: www.peta2000.com.
За фасадата на библиотеката архитекта е подбрал 8 различни снимки, съставени от модули с размер 2,4 х 1,2 м. Всяка снимка, в зависимост от големината си, е изпълнена с от 1 (например E = MC²) до 8 (Мария Кюри) индивидуални модула. Подробен план на фасадата определя точното място на всеки отделен модул, като по този начин се постига неограничен фотоколаж чрез повтарянето на всяка снимка.
Сградата бе завършена през 2010 г.